бином

Речник на българския език

бино̀м — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бино̀ми, (два) бино̀ма, м. Спец. В математиката — алгебричен израз от два члена; двучлен.

Грешни изписвания (1)

  • беном

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-ном
непълен член би-но-ма
пълен член би-но-мът
мн.ч. би-но-ми
членувано би-но-ми-те
бройна форма би-но-ма
звателна форма —

Връзки