бинокулярен

Речник на българския език

бинокулярен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бинокулърен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. би-но-ку-ля-рен
непълен член би-но-ку-ляр-ния
пълен член би-но-ку-ляр-ни-ят
ж. р. би-но-ку-ляр-на
членувано би-но-ку-ляр-на-та
ср. р. би-но-ку-ляр-но
членувано би-но-ку-ляр-но-то
мн. ч. би-но-ку-ляр-ни
членувано би-но-ку-ляр-ни-те