билетче

Речник на българския език

билѐтче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. билѐт

Грешни изписвания (3)

  • белетче
  • белетчи
  • билетчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-лет-че
членувано би-лет-че-то
мн.ч. би-лет-че-та
членувано би-лет-че-та-та