билетен

Речник на българския език

билѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. билѐт

Грешни изписвания (3)

  • белетен
  • белетин
  • билетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. би-ле-тен
непълен член би-лет-ния
пълен член би-лет-ни-ят
ж. р. би-лет-на
членувано би-лет-на-та
ср. р. би-лет-но
членувано би-лет-но-то
мн. ч. би-лет-ни
членувано би-лет-ни-те