бижутер

Речник на българския език

бижутѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бижутѐри, м. Човек, който изработва и продава бижута.

Грешни изписвания (3)

  • бежотер
  • бежутер
  • бижотер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-жу-тер
непълен член би-жу-те-ра
пълен член би-жу-те-рът
мн.ч. би-жу-те-ри
членувано би-жу-те-ри-те
бройна форма би-жу-те-ра
звателна форма