бидон

Речник на българския език

бидо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бидо̀ни, (два) бидо̀на, м. Метален или пластмасов съд с малък отвор за течности.
същ. умал. бидо̀нче, мн. бидо̀нчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • бедон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-дон
непълен член би-до-на
пълен член би-до-нът
мн.ч. би-до-ни
членувано би-до-ни-те
бройна форма би-до-на
звателна форма —

Връзки