бивачен

Речник на българския език

бива̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бевачен
  • бевачин
  • бивачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. би-ва-чен
непълен член би-вач-ния
пълен член би-вач-ни-ят
ж. р. би-вач-на
членувано би-вач-на-та
ср. р. би-вач-но
членувано би-вач-но-то
мн. ч. би-вач-ни
членувано би-вач-ни-те