бибитка

Речник на българския език

1. бибитка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-бит-ка
членувано би-бит-ка-та
мн.ч. би-бит-ки
членувано би-бит-ки-те
звателна форма

2. бибитка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бибитка е производна форма на бибиткам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. бибитка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бибитка е производна форма на бибиткам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. бибитка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бибитка е производна форма на бибиткам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).