биберон

Речник на българския език

биберо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. биберо̀ни, (два) биберо̀на, м. Каучукова цицка за хранене или залъгване на кърмаче.

Грешни изписвания (3)

  • беберон
  • бебирон
  • бибирон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-бе-рон
непълен член би-бе-ро-на
пълен член би-бе-ро-нът
мн.ч. би-бе-ро-ни
членувано би-бе-ро-ни-те
бройна форма би-бе-ро-на
звателна форма