бианконерче

Речник на българския език

бианконерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-ан-ко-нер-че
членувано би-ан-ко-нер-че-то
мн.ч. би-ан-ко-нер-че-та
членувано би-ан-ко-нер-че-та-та