бета-разпадане

Речник на българския език

бѐта-разпа̀дане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • бета-разпадани
  • бета-разпадъне
  • бета-разпадъни
  • бета-ръзпадане
  • бета-ръзпадани
  • бета-ръзпадъне
  • бета-ръзпадъни
  • бетъ-разпадане
  • бетъ-разпадани
  • бетъ-разпадъне
  • бетъ-разпадъни
  • бетъ-ръзпадане
  • бетъ-ръзпадани
  • бетъ-ръзпадъне
  • бетъ-ръзпадъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-та-раз-па-да-не
членувано бе-та-раз-па-да-не-то
мн.ч. бе-та-раз-па-да-ния
членувано бе-та-раз-па-да-ни-я-та