бестселър

Речник на българския език

бѐстселър съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бѐстселъри, (два) бѐстселъра, м. Книга, която в определен период се продава най-много заради нейната популярност.

Грешни изписвания (3)

  • бестселар
  • бестсилар
  • бестсилър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бес-т-се-лър
непълен член бес-т-се-лъ-ра
пълен член бес-т-се-лъ-рът
мн.ч. бес-т-се-лъ-ри
членувано бес-т-се-лъ-ри-те
бройна форма бес-т-се-лъ-ра
звателна форма