беседка

Речник на българския език

бесѐдка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бесѐдки, ж. Кръгла дървена постройка в градина или парк, покрита само отгоре, за почивка и разговори.

Грешни изписвания (7)

  • беседкъ
  • бесетка
  • бесеткъ
  • биседка
  • биседкъ
  • бисетка
  • бисеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-сед-ка
членувано бе-сед-ка-та
мн.ч. бе-сед-ки
членувано бе-сед-ки-те
звателна форма