берилче

Речник на българския език

берилче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-рил-че
членувано бе-рил-че-то
мн.ч. бе-рил-че-та
членувано бе-рил-че-та-та