берачка

Речник на българския език

бера̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бера̀чки, ж. Жена берач.

Грешни изписвания (3)

  • берачкъ
  • бирачка
  • бирачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-рач-ка
членувано бе-рач-ка-та
мн.ч. бе-рач-ки
членувано бе-рач-ки-те
звателна форма