бензол

Речник на българския език

бензо̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В химията — безцветна леснозапалима течност, която се получава след преработка на нефт или каменни въглища, с широко приложение в химическата промишленост.

Грешни изписвания (1)

  • бинзол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бен-зол
непълен член бен-зо-ла
пълен член бен-зо-лът
мн.ч. бен-зо-ли
членувано бен-зо-ли-те
бройна форма бен-зо-ла
звателна форма