бенефис

Речник на българския език

бенефѝс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бенефѝси, (два) бенефѝса, м.
1. Театрално представление, приходът от което е в полза на чествания артист.
2. Честване на артист с такова представление.
прил. бенефѝсен, бенефѝсна, бенефѝсно, мн. бенефѝсни.

Грешни изписвания (3)

  • бенифис
  • бинефис
  • бинифис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-не-фис
непълен член бе-не-фи-са
пълен член бе-не-фи-сът
мн.ч. бе-не-фи-си
членувано бе-не-фи-си-те
бройна форма бе-не-фи-са
звателна форма