бенедиктинче

Речник на българския език

бенедиктинче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-не-дик-тин-че
членувано бе-не-дик-тин-че-то
мн.ч. бе-не-дик-тин-че-та
членувано бе-не-дик-тин-че-та-та