бенедиктин

Речник на българския език

бенедиктин съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-не-дик-тин
непълен член бе-не-дик-ти-на
пълен член бе-не-дик-ти-нът
мн.ч. бе-не-дик-ти-ни
членувано бе-не-дик-ти-ни-те
бройна форма бе-не-дик-ти-на
звателна форма