бельо

Речник на българския език

бельо̀ съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Долно облекло.
2. Чаршафи за легла и калъфи за възглавници. Спално бельо.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бильо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-льо
членувано бе-льо-то
мн.ч.
членувано