белуга

Речник на българския език

белуга съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-лу-га
членувано бе-лу-га-та
мн.ч. бе-лу-ги
членувано бе-лу-ги-те
звателна форма