белтъчина

Речник на българския език

белтъчина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. и белтъчинѝ само мн. Спец. Сложно органично вещество, основна съставна част на животинските и растителните организми; белтъчно вещество.

Грешни изписвания (15)

  • белтачена
  • белтаченъ
  • белтачина
  • белтачинъ
  • белтъчена
  • белтъченъ
  • белтъчинъ
  • билтачена
  • билтаченъ
  • билтачина
  • билтачинъ
  • билтъчена
  • билтъченъ
  • билтъчина
  • билтъчинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бел-тъ-чи-на
членувано бел-тъ-чи-на-та
мн.ч. бел-тъ-чи-ни
членувано бел-тъ-чи-ни-те
звателна форма