белолѝк
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
белолѝка, белолѝко, мн. белолѝки, прил. Който има бяло лице.
Грешни изписвания (3)
- белулик
- билолик
- билулик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бе-ло-лик | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бе-ло-ли-кия | ||
| пълен член | бе-ло-ли-ки-ят | ||
| ж. р. | бе-ло-ли-ка | ||
| членувано | бе-ло-ли-ка-та | ||
| ср. р. | бе-ло-ли-ко | ||
| членувано | бе-ло-ли-ко-то | ||
| мн. ч. | бе-ло-ли-ки | ||
| членувано | бе-ло-ли-ки-те | ||