белова

Речник на българския език

белова̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. беловѝ, ж. Последен вариант на ръкопис.

Грешни изписвания (7)

  • беловъ
  • белува
  • белувъ
  • билова
  • биловъ
  • билува
  • билувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ло-ва
членувано бе-ло-ва-та
мн.ч. бе-ло-ви
членувано бе-ло-ви-те
звателна форма