белилен

Речник на българския език

белѝлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

белѝлна, белѝлно, мн. белѝлни, прил. Който служи за избелване. Белилен препарат.

Грешни изписвания (3)

  • белилин
  • билилен
  • билилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-ли-лен
непълен член бе-лил-ния
пълен член бе-лил-ни-ят
ж. р. бе-лил-на
членувано бе-лил-на-та
ср. р. бе-лил-но
членувано бе-лил-но-то
мн. ч. бе-лил-ни
членувано бе-лил-ни-те