беленка

Речник на българския език

бѐленка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бѐленки, ж. Диал. Белянка 2 .

Грешни изписвания (3)

  • беленкъ
  • белинка
  • белинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-лен-ка
членувано бе-лен-ка-та
мн.ч. бе-лен-ки
членувано бе-лен-ки-те
звателна форма