белачка

Речник на българския език

бела̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • белачкъ
  • билачка
  • билачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-лач-ка
членувано бе-лач-ка-та
мн.ч. бе-лач-ки
членувано бе-лач-ки-те
звателна форма