белач

Речник на българския език

бела̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Библейско тълкуване:

Грешни изписвания (1)

  • билач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-лач
непълен член бе-ла-ча
пълен член бе-ла-чът
мн.ч. бе-ла-чи
членувано бе-ла-чи-те
бройна форма бе-ла-ча
звателна форма —

Връзки