беладона

Речник на българския език

беладо̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Отровно тревисто растение с черни зърнести плодове, което се употребява в медицината и козметиката.

Грешни изписвания (7)

  • беладонъ
  • белъдона
  • белъдонъ
  • биладона
  • биладонъ
  • билъдона
  • билъдонъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ла-до-на
членувано бе-ла-до-на-та
мн.ч. бе-ла-до-ни
членувано бе-ла-до-ни-те
звателна форма