бекон

Речник на българския език

беко̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Пушени свински гърди.

Грешни изписвания (1)

  • бикон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-кон
непълен член бе-ко-на
пълен член бе-ко-нът
мн.ч. бе-ко-ни
членувано бе-ко-ни-те
бройна форма бе-ко-на
звателна форма —

Връзки