бекингче

Речник на българския език

бекингче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-кин-г-че
членувано бе-кин-г-че-то
мн.ч. бе-кин-г-че-та
членувано бе-кин-г-че-та-та