бекас

Речник на българския език

бека̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бека̀си, (два) бека̀са, м. Прелетна блатна птица, голяма колкото гълъб, с пъстри пера и дълга права човка.

Грешни изписвания (1)

  • бикас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-кас
непълен член бе-ка-са
пълен член бе-ка-сът
мн.ч. бе-ка-си
членувано бе-ка-си-те
бройна форма бе-ка-са
звателна форма