бекар

Речник на българския език

бека̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бека̀ри, (два) бека̀ра, м. Спец. В музиката — нотен знак, който унищожава действието на бемол или диез.

Грешни изписвания (1)

  • бикар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-кар
непълен член бе-ка-ра
пълен член бе-ка-рът
мн.ч. бе-ка-ри
членувано бе-ка-ри-те
бройна форма бе-ка-ра
звателна форма —

Връзки