безусилен

Речник на българския език

безусилен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зу-си-лен
непълен член бе-зу-сил-ния
пълен член бе-зу-сил-ни-ят
ж. р. бе-зу-сил-на
членувано бе-зу-сил-на-та
ср. р. бе-зу-сил-но
членувано бе-зу-сил-но-то
мн. ч. бе-зу-сил-ни
членувано бе-зу-сил-ни-те