безтегловен

Речник на българския език

безтегло̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • безтегловин
  • безтигловен
  • безтигловин
  • бизтегловен
  • бизтегловин
  • бизтигловен
  • бизтигловин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-тег-ло-вен
непълен член без-тег-лов-ния
пълен член без-тег-лов-ни-ят
ж. р. без-тег-лов-на
членувано без-тег-лов-на-та
ср. р. без-тег-лов-но
членувано без-тег-лов-но-то
мн. ч. без-тег-лов-ни
членувано без-тег-лов-ни-те