безстеблен

Речник на българския език

безстеблен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бестеблен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-стеб-лен
непълен член без-стеб-ле-ния
пълен член без-стеб-ле-ни-ят
ж. р. без-стеб-ле-на
членувано без-стеб-ле-на-та
ср. р. без-стеб-ле-но
членувано без-стеб-ле-но-то
мн. ч. без-стеб-ле-ни
членувано без-стеб-ле-ни-те