безславие

Речник на българския език

безславие съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-сла-вие
членувано без-сла-ви-е-то
мн.ч.
членувано