безработен

Речник на българския език

безрабо̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безрабо̀тна, безрабо̀тно, мн. безрабо̀тни, прил. Който е лишен от работа. Безработни специалисти.



безрабо̀тният, безрабо̀тния, мн. безрабо̀тни, м. Лице, което е лишено от работа. Има хиляди безработни.

Грешни изписвания (7)

  • безработин
  • безръботен
  • безръботин
  • бизработен
  • бизработин
  • бизръботен
  • бизръботин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-ра-бо-тен
непълен член без-ра-бот-ния
пълен член без-ра-бот-ни-ят
ж. р. без-ра-бот-на
членувано без-ра-бот-на-та
ср. р. без-ра-бот-но
членувано без-ра-бот-но-то
мн. ч. без-ра-бот-ни
членувано без-ра-бот-ни-те