безпътство

Речник на българския език

безпъ̀тство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Безпътен начин на живот.

Грешни изписвания (3)

  • безпътству
  • бизпътство
  • бизпътству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-път-с-тво
членувано без-път-с-тво-то
мн.ч. без-път-с-тва
членувано без-път-с-тва-та