безпътие

Речник на българския език

безпътие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-пъ-тие
членувано без-пъ-ти-е-то
мн.ч. без-пъ-тия
членувано без-пъ-ти-я-та