безпардонен

Речник на българския език

безпардо̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безпардо̀нна, безпардо̀нно, мн. безпардо̀нни, прил. Който е крайно безцеремонен.
нареч. безпардо̀нно.
същ. безпардо̀нност, безпардонността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • безпардонин
  • безпърдонен
  • безпърдонин
  • бизпардонен
  • бизпардонин
  • бизпърдонен
  • бизпърдонин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-пар-до-нен
непълен член без-пар-дон-ния
пълен член без-пар-дон-ни-ят
ж. р. без-пар-дон-на
членувано без-пар-дон-на-та
ср. р. без-пар-дон-но
членувано без-пар-дон-но-то
мн. ч. без-пар-дон-ни
членувано без-пар-дон-ни-те