безотлъчен

Речник на българския език

безотлъчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зот-лъ-чен
непълен член бе-зот-лъч-ния
пълен член бе-зот-лъч-ни-ят
ж. р. бе-зот-лъч-на
членувано бе-зот-лъч-на-та
ср. р. бе-зот-лъч-но
членувано бе-зот-лъч-но-то
мн. ч. бе-зот-лъч-ни
членувано бе-зот-лъч-ни-те