безостатъчен

Речник на българския език

безостатъчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зос-та-тъ-чен
непълен член бе-зос-та-тъч-ния
пълен член бе-зос-та-тъч-ни-ят
ж. р. бе-зос-та-тъч-на
членувано бе-зос-та-тъч-на-та
ср. р. бе-зос-та-тъч-но
членувано бе-зос-та-тъч-но-то
мн. ч. бе-зос-та-тъч-ни
членувано бе-зос-та-тъч-ни-те