безоар

Речник на българския език

безоар съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зо-ар
непълен член бе-зо-а-ра
пълен член бе-зо-а-рът
мн.ч. бе-зо-а-ри
членувано бе-зо-а-ри-те
бройна форма бе-зо-а-ра
звателна форма