безналичен

Речник на българския език

безналичен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-на-ли-чен
непълен член без-на-лич-ния
пълен член без-на-лич-ни-ят
ж. р. без-на-лич-на
членувано без-на-лич-на-та
ср. р. без-на-лич-но
членувано без-на-лич-но-то
мн. ч. без-на-лич-ни
членувано без-на-лич-ни-те