безмитен

Речник на българския език

безмѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безмѝтна, безмѝтно, мн. безмѝтни, прил. Който е освободен от мито. Безмитен внос. Безмитна търговия.

Грешни изписвания (3)

  • безмитин
  • бизмитен
  • бизмитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-ми-тен
непълен член без-мит-ния
пълен член без-мит-ни-ят
ж. р. без-мит-на
членувано без-мит-на-та
ср. р. без-мит-но
членувано без-мит-но-то
мн. ч. без-мит-ни
членувано без-мит-ни-те