безметежен

Речник на българския език

безметѐжен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безметѐжна, безметѐжно, мн. безметѐжни, прил. Обикн. в литературата и поезията — тих, спокоен, несмущаван от нищо. Безметежно детство.
нареч. безметѐжно. Живея безметежно.
същ. безметѐжност, безметежността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • безметежин
  • безмитежен
  • безмитежин
  • бизметежен
  • бизметежин
  • бизмитежен
  • бизмитежин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-ме-те-жен
непълен член без-ме-теж-ния
пълен член без-ме-теж-ни-ят
ж. р. без-ме-теж-на
членувано без-ме-теж-на-та
ср. р. без-ме-теж-но
членувано без-ме-теж-но-то
мн. ч. без-ме-теж-ни
членувано без-ме-теж-ни-те