безличен

Речник на българския език

безлѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безлѝчна, безлѝчно, мн. безлѝчни, прил. Който е лишен от индивидуалност, своеобразие, от характерни черти и особености. Безлично същество. Безличен език и стил.
същ. безлѝчие, ср.

Грешни изписвания (3)

  • безличин
  • бизличен
  • бизличин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-ли-чен
непълен член без-лич-ния
пълен член без-лич-ни-ят
ж. р. без-лич-на
членувано без-лич-на-та
ср. р. без-лич-но
членувано без-лич-но-то
мн. ч. без-лич-ни
членувано без-лич-ни-те