безлѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безлѝчна, безлѝчно, мн. безлѝчни, прил. Който е лишен от индивидуалност, своеобразие, от характерни черти и особености. Безлично същество. Безличен език и стил.
същ. безлѝчие, ср.
същ. безлѝчие, ср.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- безличин
- бизличен
- бизличин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-ли-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-лич-ния | ||
| пълен член | без-лич-ни-ят | ||
| ж. р. | без-лич-на | ||
| членувано | без-лич-на-та | ||
| ср. р. | без-лич-но | ||
| членувано | без-лич-но-то | ||
| мн. ч. | без-лич-ни | ||
| членувано | без-лич-ни-те | ||