безистен

Речник на българския език

безистѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. безистѐни, (два) безистѐна, м. Голяма сводеста сграда с вътрешни магазини.

Грешни изписвания (3)

  • безестен
  • бизестен
  • бизистен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зис-тен
непълен член бе-зис-те-на
пълен член бе-зис-те-нът
мн.ч. бе-зис-те-ни
членувано бе-зис-те-ни-те
бройна форма бе-зис-те-на
звателна форма