безирче

Речник на българския език

безирче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зир-че
членувано бе-зир-че-то
мн.ч. бе-зир-че-та
членувано бе-зир-че-та-та